Днес визитките се използват активно за разменяне на контакти с партньори или за осъществяване на връзка с важни клиенти. Именно затова печатът на визитки е търсена не само от корпоративните клиенти, а и от клиенти, които имат собствен бизнес. Но функцията на визитките далеч не се изчерпва само в тези сфери.
Счита се, че първите визитки са се появили още в III в. пр.н.е. в Древен Китай. Тогава те са се изработвали на тънки дъски от бамбук или дърво. По-късно за тяхното изработване са започнали да използват копринена тъкан, а след известно време – червена хартия.
Такива визитки са носели в себе си всички чиновници на страната – подтвърждение за това е указ на древнокитайски управник, който заповядвал на своите подчинени да имат в себе си визитки. Данните, които са вписвали във визитките, са подобни на съвременните – задължително се е посочвало името, фамилията и длъжността, която са заемали.
В Европа визитките са се появили няколко века по-късно. При това еднозначна версия за тяхното разпространение по Стария континент няма. Съществуват версии за това, че са се появили първо в Германия, Франция или Италия. Вероятно това се е случило през XVI в. Според една от хипотезите първите визитки са се появили в двора на френския монарх Людовик XV през епохата на рококо.
Първите собственици на европейски визитки били знатните и благородни хора, като в Китай. При това визитките са се използвали изключително по етикет – за демонстрация на името и положението в обществото. На нея се е посочвала минимална информация – само името и фамилията. Само в много редки случаи на визитката се е посочвал и адресът на собственика.
Към средата на XVIII в. данните, които са се посочвали във визитките, се увеличават. Почти задължителен е станал семейният герб, все по-често се е вписвал адресът и друга допълнителна информация за собственика.
В Русия разпространението на визитки се свързва с времето на управление на Екатерина II, която внесла много европейски новости в дворянския етикет. По оформление и съдържание първите руски визитки са се различавали много от френските – те са били богато декорирани, но не са се отличавали по количество информация.
Тази тенденция се е сменила през XIX в., когато визитките започват да се оформят по-лаконично, отчитайки удобството на получателя при прочитането на цялата предоставена информация.
В същото време визитките започват да изпълняват не само етикетна, но и делова функция – вече се ползвали не само на приеми и балове, но и по време на сключване на сделки.
След революцията през 1917 г. практиката за използване на визитки в Русия е прекратена, защото се е смятало за показател на дворянство и буржуазия. Но през 60-те години на миналия век визитките започват отново да се използват сред елитните работници. През 90-те години ползването на визитки се увеличава, защото те започват активно да се използват в частния бизнес.